28 may 2007, 9:09

Какво направих?

  Poesía
749 0 0
Защо? Защо ми трябваше?
Какво направих. Стори ми се като сън.
Защо по-лошо ставаше?
Защо не можех да се спра?
Защо, когато стоеше пред мен, не можех да избера?
Какво направих?
Най ме заболя, когато каза: Аз не мога да те разбера.
Как можа да ме оставиш?
Знам, че просто трябва да спра да се опитвам.
Ти знаеш, че няма смисъл.
Знам, че не мога да спра в себе си да те изпитвам ,
зная и че можех да премълча свойта мисъл.
Не искам да ти прося милостта.
Знам и  че няма да ми повярваш.
Видях и колко ти беше жестокостта.
Чух и каквото имаше да ми казваш.
Вече всичко свърши. Какво направих?
И ти ме питаше това, без да знаеш какво ми е.
Без да знаеш, че без да зная, сгафих.
Без да знаеш болката ми.
Чаках много такъв като теб. До мен си, а си толкова далечен.
Защо сме осъдени така?
Защо трябва някой да изглежда смешен?
Защо се отказа и ме остави разплакана и сама?
А пък трябва ли да те убия от себе си и да те изхвърля?
Трябва ли да те закопая някъде?
Или мога с теб да го обсъдя?
Е опитах, не става! Плаче ми се.
Отвсякъде чувам: Какво направи сега?
Не, не мога да го осмисля. Какво направих?
Какво направих? Как и ти се озова?
Как си позволих да ме оставиш?
Защооо всеки път е същото!
Ти! Чакам някой като теб, но сега ти спиш отвън.
Ти ме остави в чистото, а сега ме озова в мръсното!
Ти, ти ме събуди, а сега ме прати към стария сън.
Обичам те, но това не го прави за теб различно.
Ти сам ми каза, че аз съм си го направила.
Обичам те! Нима за теб това е смешно?
Нима аз го направих? А да не би ти да беше, а аз да бях просто твоя пионка предоставена?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...