28 мая 2007 г., 09:09

Какво направих?

748 0 0
Защо? Защо ми трябваше?
Какво направих. Стори ми се като сън.
Защо по-лошо ставаше?
Защо не можех да се спра?
Защо, когато стоеше пред мен, не можех да избера?
Какво направих?
Най ме заболя, когато каза: Аз не мога да те разбера.
Как можа да ме оставиш?
Знам, че просто трябва да спра да се опитвам.
Ти знаеш, че няма смисъл.
Знам, че не мога да спра в себе си да те изпитвам ,
зная и че можех да премълча свойта мисъл.
Не искам да ти прося милостта.
Знам и  че няма да ми повярваш.
Видях и колко ти беше жестокостта.
Чух и каквото имаше да ми казваш.
Вече всичко свърши. Какво направих?
И ти ме питаше това, без да знаеш какво ми е.
Без да знаеш, че без да зная, сгафих.
Без да знаеш болката ми.
Чаках много такъв като теб. До мен си, а си толкова далечен.
Защо сме осъдени така?
Защо трябва някой да изглежда смешен?
Защо се отказа и ме остави разплакана и сама?
А пък трябва ли да те убия от себе си и да те изхвърля?
Трябва ли да те закопая някъде?
Или мога с теб да го обсъдя?
Е опитах, не става! Плаче ми се.
Отвсякъде чувам: Какво направи сега?
Не, не мога да го осмисля. Какво направих?
Какво направих? Как и ти се озова?
Как си позволих да ме оставиш?
Защооо всеки път е същото!
Ти! Чакам някой като теб, но сега ти спиш отвън.
Ти ме остави в чистото, а сега ме озова в мръсното!
Ти, ти ме събуди, а сега ме прати към стария сън.
Обичам те, но това не го прави за теб различно.
Ти сам ми каза, че аз съм си го направила.
Обичам те! Нима за теб това е смешно?
Нима аз го направих? А да не би ти да беше, а аз да бях просто твоя пионка предоставена?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...