11 abr 2012, 10:15

Какво направихме

1.5K 1 4

Слънцето уморено в облаци черни потъна,

усмивките ни в печален щрих превърна,

дори звездите потърсиха друга Вселена,

нямаше и помен от светлина блажена.

 

Само белите скали чернееха в нощта

и върху тях лежеше окървавена и сама

нашата Любов ранена - обезобразена,

а сълзите ù се давеха в кървава река.

 

А ние двамата с теб, почти нищожни,

надсмивахме се над участта ù нелепа,

опитвахме се да търсим светли посоки,

но жалки и тъжни се изгубихме в света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Дочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...