11 abr 2012, 10:15

Какво направихме

1.5K 1 4

Слънцето уморено в облаци черни потъна,

усмивките ни в печален щрих превърна,

дори звездите потърсиха друга Вселена,

нямаше и помен от светлина блажена.

 

Само белите скали чернееха в нощта

и върху тях лежеше окървавена и сама

нашата Любов ранена - обезобразена,

а сълзите ù се давеха в кървава река.

 

А ние двамата с теб, почти нищожни,

надсмивахме се над участта ù нелепа,

опитвахме се да търсим светли посоки,

но жалки и тъжни се изгубихме в света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Дочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...