11 апр. 2012 г., 10:15

Какво направихме

1.5K 1 4

Слънцето уморено в облаци черни потъна,

усмивките ни в печален щрих превърна,

дори звездите потърсиха друга Вселена,

нямаше и помен от светлина блажена.

 

Само белите скали чернееха в нощта

и върху тях лежеше окървавена и сама

нашата Любов ранена - обезобразена,

а сълзите ù се давеха в кървава река.

 

А ние двамата с теб, почти нищожни,

надсмивахме се над участта ù нелепа,

опитвахме се да търсим светли посоки,

но жалки и тъжни се изгубихме в света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Дочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...