11 апр. 2012 г., 10:15

Какво направихме

1.5K 1 4

Слънцето уморено в облаци черни потъна,

усмивките ни в печален щрих превърна,

дори звездите потърсиха друга Вселена,

нямаше и помен от светлина блажена.

 

Само белите скали чернееха в нощта

и върху тях лежеше окървавена и сама

нашата Любов ранена - обезобразена,

а сълзите ù се давеха в кървава река.

 

А ние двамата с теб, почти нищожни,

надсмивахме се над участта ù нелепа,

опитвахме се да търсим светли посоки,

но жалки и тъжни се изгубихме в света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Дочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...