11 апр. 2012 г., 10:15

Какво направихме

1.5K 1 4

Слънцето уморено в облаци черни потъна,

усмивките ни в печален щрих превърна,

дори звездите потърсиха друга Вселена,

нямаше и помен от светлина блажена.

 

Само белите скали чернееха в нощта

и върху тях лежеше окървавена и сама

нашата Любов ранена - обезобразена,

а сълзите ù се давеха в кървава река.

 

А ние двамата с теб, почти нищожни,

надсмивахме се над участта ù нелепа,

опитвахме се да търсим светли посоки,

но жалки и тъжни се изгубихме в света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Дочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...