Какво остава ни за края? -
Един безбрежен океан,
на който мачтите залязват
по своя път предначертан.
Какво остава ни за края? -
Една река да ромоли,
планински връх възбог, изваян
да ни привлича и теши.
Какво остава ни за края? -
Едно небе в простора син,
или вечерница омайна
ридаеща за своя син.
Какво остава ни за края? -
Аз знам и няма да сгреша,
че е безсмислен ада, рая
една ръка щом не държа.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
една ръка щом не държа."
Да!, но защо така упорито се опитваме да избягаме от тази истина..
Благодаря за смисления стих!