12 abr 2006, 21:28

"Какво от това"

  Poesía
1K 0 5
                                            на И.
Какво от това, че животът разделя пътеки,
че сълзите препускат в случайни реки -
не броя часове и не хвърлям монети,
не препречвам ръка срещу слънцето-
мойто слънце отдавна си ти...
Какво от това, че пороя отнася дъха ти,
че играе си вятъра с твоя забравен парфюм -
не надничам през рамо, назад не отстъпвам,
не продавам смеха си на никого - 
разпилява се в мен всеки шум...
Какво от това, че стените сега се навеждат,
че словата ми спират във твоя портрет -
не прегъвам душа, хоризонт не подреждам,
не мечтая смирено за вчера - 
утре ти ще ми носиш късмет!
Какво от това, че разделите все ме настигат,
че пресъхва любимия извор и викам - 
не очаквам снега, не дълбая вериги,
ни приемам премерена обич
или песен, която ръми и затихва!
Какво от това, че небето е ниско и тегне,
че очите събират парчета от мене самата -
не заспивам наесен, към вратата не гледам,
но понякога с пепел съм слята!.... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно! Много хубав стих! Поздравления!
  • Браво!
  • "Какво от това, че разделите все ме настигат,
    че пресъхва любимия извор и викам -
    не очаквам снега, не дълбая вериги,
    ни приемам премерена обич"
    Както винаги,чудесно е!
    Поздравления!!!
  • Това красиво стихче ме накара да си спомня една истинска любов!
    "Какво от това, че пороя отнася дъха ти,
    че играе си вятъра с твоя забравен парфюм -
    не надничам през рамо, назад не отстъпвам,
    не продавам смеха си на никого -
    разпилява се в мен всеки шум ..."
    Мога само да те поздравя и да ти пиша 6 Наистина много ми хареса!
  • Наистина страхотно!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...