12.04.2006 г., 21:28

"Какво от това"

1K 0 5
                                            на И.
Какво от това, че животът разделя пътеки,
че сълзите препускат в случайни реки -
не броя часове и не хвърлям монети,
не препречвам ръка срещу слънцето-
мойто слънце отдавна си ти...
Какво от това, че пороя отнася дъха ти,
че играе си вятъра с твоя забравен парфюм -
не надничам през рамо, назад не отстъпвам,
не продавам смеха си на никого - 
разпилява се в мен всеки шум...
Какво от това, че стените сега се навеждат,
че словата ми спират във твоя портрет -
не прегъвам душа, хоризонт не подреждам,
не мечтая смирено за вчера - 
утре ти ще ми носиш късмет!
Какво от това, че разделите все ме настигат,
че пресъхва любимия извор и викам - 
не очаквам снега, не дълбая вериги,
ни приемам премерена обич
или песен, която ръми и затихва!
Какво от това, че небето е ниско и тегне,
че очите събират парчета от мене самата -
не заспивам наесен, към вратата не гледам,
но понякога с пепел съм слята!.... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно! Много хубав стих! Поздравления!
  • Браво!
  • "Какво от това, че разделите все ме настигат,
    че пресъхва любимия извор и викам -
    не очаквам снега, не дълбая вериги,
    ни приемам премерена обич"
    Както винаги,чудесно е!
    Поздравления!!!
  • Това красиво стихче ме накара да си спомня една истинска любов!
    "Какво от това, че пороя отнася дъха ти,
    че играе си вятъра с твоя забравен парфюм -
    не надничам през рамо, назад не отстъпвам,
    не продавам смеха си на никого -
    разпилява се в мен всеки шум ..."
    Мога само да те поздравя и да ти пиша 6 Наистина много ми хареса!
  • Наистина страхотно!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...