"Какво от това"
на И.
Какво от това, че животът разделя пътеки,
че сълзите препускат в случайни реки -
не броя часове и не хвърлям монети,
не препречвам ръка срещу слънцето-
мойто слънце отдавна си ти...
Какво от това, че пороя отнася дъха ти,
че играе си вятъра с твоя забравен парфюм -
не надничам през рамо, назад не отстъпвам,
не продавам смеха си на никого -
разпилява се в мен всеки шум...
Какво от това, че стените сега се навеждат,
че словата ми спират във твоя портрет -
не прегъвам душа, хоризонт не подреждам,
не мечтая смирено за вчера -
утре ти ще ми носиш късмет!
Какво от това, че разделите все ме настигат,
че пресъхва любимия извор и викам -
не очаквам снега, не дълбая вериги,
ни приемам премерена обич
или песен, която ръми и затихва!
Какво от това, че небето е ниско и тегне,
че очите събират парчета от мене самата -
не заспивам наесен, към вратата не гледам,
но понякога с пепел съм слята!....
Какво от това, че животът разделя пътеки,
че сълзите препускат в случайни реки -
не броя часове и не хвърлям монети,
не препречвам ръка срещу слънцето-
мойто слънце отдавна си ти...
Какво от това, че пороя отнася дъха ти,
че играе си вятъра с твоя забравен парфюм -
не надничам през рамо, назад не отстъпвам,
не продавам смеха си на никого -
разпилява се в мен всеки шум...
Какво от това, че стените сега се навеждат,
че словата ми спират във твоя портрет -
не прегъвам душа, хоризонт не подреждам,
не мечтая смирено за вчера -
утре ти ще ми носиш късмет!
Какво от това, че разделите все ме настигат,
че пресъхва любимия извор и викам -
не очаквам снега, не дълбая вериги,
ни приемам премерена обич
или песен, която ръми и затихва!
Какво от това, че небето е ниско и тегне,
че очите събират парчета от мене самата -
не заспивам наесен, към вратата не гледам,
но понякога с пепел съм слята!....
© Пепи All rights reserved.
Наистина много ми хареса!
