на И. Какво от това, че животът разделя пътеки, че сълзите препускат в случайни реки - не броя часове и не хвърлям монети, не препречвам ръка срещу слънцето- мойто слънце отдавна си ти... Какво от това, че пороя отнася дъха ти, че играе си вятъра с твоя забравен парфюм - не надничам през рамо, назад не отстъпвам, не продавам смеха си на никого - разпилява се в мен всеки шум... Какво от това, че стените сега се навеждат, че словата ми спират във твоя портрет - не прегъвам душа, хоризонт не подреждам, не мечтая смирено за вчера - утре ти ще ми носиш късмет! Какво от това, че разделите все ме настигат, че пресъхва любимия извор и викам - не очаквам снега, не дълбая вериги, ни приемам премерена обич или песен, която ръми и затихва! Какво от това, че небето е ниско и тегне, че очите събират парчета от мене самата - не заспивам наесен, към вратата не гледам, но понякога с пепел съм слята!....
"Какво от това, че разделите все ме настигат,
че пресъхва любимия извор и викам -
не очаквам снега, не дълбая вериги,
ни приемам премерена обич"
Както винаги,чудесно е!
Поздравления!!!
Това красиво стихче ме накара да си спомня една истинска любов!
"Какво от това, че пороя отнася дъха ти,
че играе си вятъра с твоя забравен парфюм -
не надничам през рамо, назад не отстъпвам,
не продавам смеха си на никого -
разпилява се в мен всеки шум ..."
Мога само да те поздравя и да ти пиша 6 Наистина много ми хареса!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.