19 may 2014, 10:37

Какво от това

  Poesía
587 0 7


Какво от това

 

напоследък спя рядко 

и се храня  малко

живея на скорост

и играя на руска ролетка

с най-красивия дявол

 

потъвам в емоциите си

и нищичко не сънувам

може би ме целува

твърде бащински моят ден

или твърде майчински

за лека нощ и добро утро

 

по същия начин

аз му отвръщам

и какво от това че

намирам щастието си

в неговите прегръдки

усмихнато до уши

 

вятър работа било то

казват ми хората

и ме гледат с ослепелите

от опита си очи

само аз им останах

от всичките мигове младост

 

да им вдишвам

вселенската самота

и да разпитвам

своя ангел-хранител

що е то старостта

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Вили
  • Харесах!!!Докато "играеш на руска рулетка с най- красивия дявол"
    нямаш шанс да разбереш, а и твоят ангелът хранител не се е замис-
    слял по въпроса, защото е зает да те охранява т.е. въпросът ти остава
    отворен за неопределено време. Засега пиши все такава хубава и умна
    поезия.Wali/Виолета Томова/
  • Благодаря Ви за вниманието Райсън, ще ти кажа като се видим. Хубав ден на Всички
  • Е, кво може да каже - измислено нещо от балъци
    И някои даже им вярват
    Усмихвай се и да не ти пука
  • И той какво ти каза?)))

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...