Какво от това
напоследък спя рядко
и се храня малко
живея на скорост
и играя на руска ролетка
с най-красивия дявол
потъвам в емоциите си
и нищичко не сънувам
може би ме целува
твърде бащински моят ден
или твърде майчински
за лека нощ и добро утро
по същия начин
аз му отвръщам
и какво от това че
намирам щастието си
в неговите прегръдки
усмихнато до уши
вятър работа било то
казват ми хората
и ме гледат с ослепелите
от опита си очи
само аз им останах
от всичките мигове младост
да им вдишвам
вселенската самота
и да разпитвам
своя ангел-хранител
що е то старостта
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени