10 may 2008, 8:44

Какво пък

  Poesía
754 0 13

 

                                                    Аз съм твоето хапче горчиво,

                                         което преди сън изпиваш.

                                         Едва, едва ме преглъщаш,

                                         но иначе коя ще прегръщаш?

 

                                         Аз съм кошмарът ти мощен,

                                         който стряска те нощем.

                                         Лека-полека отново заспиваш.

                                         С моето тяло мечтаеш да се завиваш?

 

                                         Аз съм кафето ти бодро,

                                         което горещо изпиваш.

                                         Бързо, бързо си тръгваш. Наслука!

                                         Отиваш при нея? Твоята скука.

 

                                         Захарен памук и меки дантели

                                         в здрава мрежа са те оплели.

                                         Какво пък? Пий си кафето със подсладител!

                                         Аз не ставам за сладникъв заместител.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...