Какво пък
Аз съм твоето хапче горчиво,
което преди сън изпиваш.
Едва, едва ме преглъщаш,
но иначе коя ще прегръщаш?
Аз съм кошмарът ти мощен,
който стряска те нощем.
Лека-полека отново заспиваш.
С моето тяло мечтаеш да се завиваш?
Аз съм кафето ти бодро,
което горещо изпиваш.
Бързо, бързо си тръгваш. Наслука!
Отиваш при нея? Твоята скука.
Захарен памук и меки дантели
в здрава мрежа са те оплели.
Какво пък? Пий си кафето със подсладител!
Аз не ставам за сладникъв заместител.
© Илиана Петрова All rights reserved.
