Какво пък
Аз съм твоето хапче горчиво,
което преди сън изпиваш.
Едва, едва ме преглъщаш,
но иначе коя ще прегръщаш?
Аз съм кошмарът ти мощен,
който стряска те нощем.
Лека-полека отново заспиваш.
С моето тяло мечтаеш да се завиваш?
Аз съм кафето ти бодро,
което горещо изпиваш.
Бързо, бързо си тръгваш. Наслука!
Отиваш при нея? Твоята скука.
Захарен памук и меки дантели
в здрава мрежа са те оплели.
Какво пък? Пий си кафето със подсладител!
Аз не ставам за сладникъв заместител.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Петрова Всички права запазени
