20 ago 2011, 13:58

Какво пък?

  Poesía
563 0 0

Навярно не знам

как мога да дам

малко повече вяра

на всеки под слънцето.

Навярно обичам,

навярно горя,

навярно превръщам се в зрънце.

 

Понякога стълбите качвам с разкрач;

понякога вяло се тътря.

И в бледата сутрин,

и в яркия здрач

истории все нови аз търся.

 

Но стига за мен,

но стига тщестлавие –

дайте за вас да говорим.

За будната мисъл,

за глухия плач,

за храбрите, които не молят.

 

За всички онези големи сърца,

за всичките скрити достойнства,

които изпъкват, когато цена

придобиват нещата без стойност.

 

Когато те бутнат в пастта на страха,

когато ти счупят краката –

тогава да махнеш безгрижно с ръка,

да бъдеш persona non grata.

 

А после да станеш и с кървава храчка

да плюеш в очите на ,,вчера’’.

И даже от утре да нямаш мечти –

поне една във мен ще намериш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...