Разкъсвана

от мъки, мисли

и терзания,

в мен се 

случват 

постоянни

емоционални.

състезания.

Умът ми

казва едно,

но не помага.

Сърцето 

ми шепти 

друго,

гласът в

мен мира не

ми дава.

Не зная 

аз какво 

да правя,

как бурята

от чувства 

да преживявам.

Изгубена,

объркана,

самотна съм,

на мъката

се предавам.

И аз не 

мога да ,,чуя"

на всеки 

дадените 

съвети, 

имам слух 

само за 

моите мисли

проклети.

И сякаш

потъвам в 

един бездънен,

мрачен океан.

Духът в 

мен е болезнено

сам.

Хем има ,,тишина"

в душата ми,

която изразява се 

с думи неизказани.

Хем думи, думи,

пък никога

достатъчни.

Губя се 

в самата 

себе си,

сърцето ми

към тъмна 

бездна ме води.

В съня 

ми всяка 

вечер мракът

ми говори.

Душата ми

безсилна 

остана,

крилата ѝ-

поразени.

А надежди

и мечти -

в огън от 

реалността

изпепелени.

И накрая 

пак в мъгла 

непрогледна 

се спъвам,

едвам вървя.

А, ех, преди 

можех да летя.