30.12.2021 г., 7:36

Какво се случва с мен...

1K 0 0

Разкъсвана

от мъки, мисли

и терзания,

в мен се 

случват 

постоянни

емоционални.

състезания.

 

Умът ми

казва едно,

но не помага.

Сърцето 

ми шепти 

друго,

гласът в

мен мира не

ми дава.

 

Не зная 

аз какво 

да правя,

как бурята

от чувства 

да преживявам.

Изгубена,

объркана,

самотна съм,

на мъката

се предавам.

 

И аз не 

мога да ,,чуя"

на всеки 

дадените 

съвети, 

имам слух 

само за 

моите мисли

проклети.

 

И сякаш

потъвам в 

един бездънен,

мрачен океан.

Духът в 

мен е болезнено

сам.

 

Хем има ,,тишина"

в душата ми,

която изразява се 

с думи неизказани.

Хем думи, думи,

пък никога

достатъчни.

 

Губя се 

в самата 

себе си,

сърцето ми

към тъмна 

бездна ме води.

В съня 

ми всяка 

вечер мракът

ми говори.

 

Душата ми

безсилна 

остана,

крилата ѝ-

поразени.

А надежди

и мечти -

в огън от 

реалността

изпепелени.

 

И накрая 

пак в мъгла 

непрогледна 

се спъвам,

едвам вървя.

А, ех, преди 

можех да летя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...