Какво ли ще е там

Камбаната когато ритна аз

това ще бъде сетният ми час.

Далеч ще съм от хорската тълпа,

от клюки, от омраза, суета!

Ще ме опее тъжно някой поп,

и ще поръси пресния ми гроб

по протокол със вино и с вода.

А аз ракия пиех до сега.

Но кой ме пита? Вече съм отвъд

със Ангелите по небесен път.

Високо е. Страхувам се, а те

ми казват: тук ще бъдеш ти добре!

Аз питам: мацки има ли, ракия?

Къде? Във Рая? Просто забрави я!

И тука мацките са много кът!

А на земята под път и над път!

Учудих се-светец да съм не зная.

Но щом пък ме отвеждаха във Рая

едва ли тъй голям ми е грехът?

Иначе в Ада ще ме отведат.

Далече вече ще съм от земята,

високо нейде там, във небесата

сред дъхави ливади и цветя

и херувими с весели лица!