Камбаната когато ритна аз
това ще бъде сетният ми час.
Далеч ще съм от хорската тълпа,
от клюки, от омраза, суета!
Ще ме опее тъжно някой поп,
и ще поръси пресния ми гроб
по протокол със вино и с вода.
А аз ракия пиех до сега.
Но кой ме пита? Вече съм отвъд
със Ангелите по небесен път.
Високо е. Страхувам се, а те
ми казват: тук ще бъдеш ти добре!
Аз питам: мацки има ли, ракия?
Къде? Във Рая? Просто забрави я!
И тука мацките са много кът!
А на земята под път и над път!
Учудих се-светец да съм не зная.
Но щом пък ме отвеждаха във Рая
едва ли тъй голям ми е грехът?
Иначе в Ада ще ме отведат.
Далече вече ще съм от земята,
високо нейде там, във небесата
сред дъхави ливади и цветя
и херувими с весели лица!
© Георги Иванов Всички права запазени