7 abr 2024, 16:56

Какво ще кажеш

  Poesía
696 1 2


Какво ще кажеш,
ако вместо усмивка
решиш да говориш
и разкажеш.
За вчерашното време
и как ухаят
неразцъфнали любови.
Като разтопено мляко
месецът тече
по тъмното стъкло
на общата ви стая
превърната от двама ви в храм.
Какво ще кажеш,
ако разкажеш-
за времето разбило
храма на парчета
и за всички свършени неща,
които си забравил,
или скътал дълбоко
в тайния джоб на сърцето.
Същото сърце,
което някога една жена
закърпи след бягството
на съвършената?
Какво ще кажеш,
ако разкажеш за онази-
която те лекуваше,
кърпейки сърцето ти.
Пробождайки се.
Би ли казал?
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така ми хареса По следите на съвършената. Благодаря, Мисана. И за хубавите думи благодаря. Времето много ни взема, но и много дава.
  • Само любовта на една жена може да направи от едно разбито сърце отново цяло!
    А Времето е наистина разбивач на Храма.
    Чудесен стих, Мая!

    П.П. Дори си поставих мислено подзаглавие в стил Марсел Пруст:
    По следите на съвършената.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...