7 abr 2024, 16:56

Какво ще кажеш

  Poesía
701 1 2


Какво ще кажеш,
ако вместо усмивка
решиш да говориш
и разкажеш.
За вчерашното време
и как ухаят
неразцъфнали любови.
Като разтопено мляко
месецът тече
по тъмното стъкло
на общата ви стая
превърната от двама ви в храм.
Какво ще кажеш,
ако разкажеш-
за времето разбило
храма на парчета
и за всички свършени неща,
които си забравил,
или скътал дълбоко
в тайния джоб на сърцето.
Същото сърце,
което някога една жена
закърпи след бягството
на съвършената?
Какво ще кажеш,
ако разкажеш за онази-
която те лекуваше,
кърпейки сърцето ти.
Пробождайки се.
Би ли казал?
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така ми хареса По следите на съвършената. Благодаря, Мисана. И за хубавите думи благодаря. Времето много ни взема, но и много дава.
  • Само любовта на една жена може да направи от едно разбито сърце отново цяло!
    А Времето е наистина разбивач на Храма.
    Чудесен стих, Мая!

    П.П. Дори си поставих мислено подзаглавие в стил Марсел Пруст:
    По следите на съвършената.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...