Какво ще кажеш,
ако вместо усмивка
решиш да говориш
и разкажеш.
За вчерашното време
и как ухаят
неразцъфнали любови.
Като разтопено мляко
месецът тече
по тъмното стъкло
на общата ви стая
превърната от двама ви в храм.
Какво ще кажеш,
ако разкажеш-
за времето разбило
храма на парчета
и за всички свършени неща,
които си забравил,
или скътал дълбоко
в тайния джоб на сърцето.
Същото сърце,
което някога една жена
закърпи след бягството
на съвършената?
Какво ще кажеш,
ако разкажеш за онази-
която те лекуваше,
кърпейки сърцето ти.
Пробождайки се.
Би ли казал?
© Мая Тинчева Всички права запазени