Apr 7, 2024, 4:56 PM

Какво ще кажеш

  Poetry
692 1 2


Какво ще кажеш,
ако вместо усмивка
решиш да говориш
и разкажеш.
За вчерашното време
и как ухаят
неразцъфнали любови.
Като разтопено мляко
месецът тече
по тъмното стъкло
на общата ви стая
превърната от двама ви в храм.
Какво ще кажеш,
ако разкажеш-
за времето разбило
храма на парчета
и за всички свършени неща,
които си забравил,
или скътал дълбоко
в тайния джоб на сърцето.
Същото сърце,
което някога една жена
закърпи след бягството
на съвършената?
Какво ще кажеш,
ако разкажеш за онази-
която те лекуваше,
кърпейки сърцето ти.
Пробождайки се.
Би ли казал?
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така ми хареса По следите на съвършената. Благодаря, Мисана. И за хубавите думи благодаря. Времето много ни взема, но и много дава.
  • Само любовта на една жена може да направи от едно разбито сърце отново цяло!
    А Времето е наистина разбивач на Храма.
    Чудесен стих, Мая!

    П.П. Дори си поставих мислено подзаглавие в стил Марсел Пруст:
    По следите на съвършената.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...