7 апр. 2024 г., 16:56

Какво ще кажеш

693 1 2


Какво ще кажеш,
ако вместо усмивка
решиш да говориш
и разкажеш.
За вчерашното време
и как ухаят
неразцъфнали любови.
Като разтопено мляко
месецът тече
по тъмното стъкло
на общата ви стая
превърната от двама ви в храм.
Какво ще кажеш,
ако разкажеш-
за времето разбило
храма на парчета
и за всички свършени неща,
които си забравил,
или скътал дълбоко
в тайния джоб на сърцето.
Същото сърце,
което някога една жена
закърпи след бягството
на съвършената?
Какво ще кажеш,
ако разкажеш за онази-
която те лекуваше,
кърпейки сърцето ти.
Пробождайки се.
Би ли казал?
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така ми хареса По следите на съвършената. Благодаря, Мисана. И за хубавите думи благодаря. Времето много ни взема, но и много дава.
  • Само любовта на една жена може да направи от едно разбито сърце отново цяло!
    А Времето е наистина разбивач на Храма.
    Чудесен стих, Мая!

    П.П. Дори си поставих мислено подзаглавие в стил Марсел Пруст:
    По следите на съвършената.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...