Какво ще ни сервираш

КАКВО ЩЕ НИ СЕРВИРАШ

Какво ще ни сервираш, живот?
В пазвите ни камък ли ще сложиш?
Или куршум в челото?
В душите бури тревожни?
Какво?
Мълчиш.
Каквото ни предложиш...
И ти ни предлагаш - 
чертаеш в пресата картини апокалиптични.
Новините все започват със смърт.
Войните по средата разполагаш.
Мнения разнокритични.
Тук, таме – нещо за отвъд.
Оставяш ни с въздишка:
„Нали аз не съм пред този съд.“
Прегръщаш силно своето чедо,
а в главата ти кънти:
„Боже, дано не се налага, като него
да бягам с дете на своите гърди!“
От това някой трупал си пари.
На онзи свят ли ще ги носи,
или тук му се отварят врати,
танцуват му дългокраки, русокоси,
за мъртвите не дава пет пари.
Децата ни ратуват за чужбина,
но почне ли се нещо страшно,
ще се върнат ли в своята родина,
да защитават огнище бащино,
или ще бягат още по-далеч,
на път посрещнали смъртта,
но не за своето отечество
и не за свойта свобода?
Какво ще ни сервираш, живот?
Мир, или куршум и хомот?

30 08 2015