Дете... мъж... ангел... демон... какво си?
Понякога наивен си по детски,
понякога като Сатана си ти греховен:
измъчват ме толкова много въпроси.
Коя ти същност повече желая?
Дали за нежност и ласка копнея сега
или за страстта ти грешна аз мечтая,
макар заради нея в АДА да горя.
Измъчвай ме, изпий силите ми докрай,
разпъвай ме на кръст, последния ми дъх вземи!
Люби ме, със страст и жар ми се отдай
и нека в огъня греховен заедно да изгорим!
А после нежно ме приюти в своята прегръдка,
погали косите ми, усети как бие моето сърце
и как по тялото ми преминава сладка тръпка,
осъзнала какво си ти – демон с душа на дете...
© Ани Todos los derechos reservados