24.04.2008 г., 8:54

Какво си ти?

911 0 8

Дете... мъж... ангел... демон... какво си?

Понякога наивен си по детски,

понякога като Сатана си ти  греховен:

измъчват ме толкова много въпроси.

 

Коя ти същност повече желая?

Дали за нежност и ласка копнея сега

или за страстта ти грешна аз мечтая,

макар заради нея в АДА да горя.

 

Измъчвай ме, изпий силите ми докрай,

разпъвай ме на кръст, последния ми дъх вземи!

Люби ме, със страст и жар ми се отдай

и нека в огъня греховен заедно да изгорим!

 

А после нежно ме приюти в своята прегръдка,

погали косите ми, усети как бие моето сърце

и как по тялото ми  преминава сладка тръпка,

осъзнала  какво си ти – демон с душа на дете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Неразгаданите неща имат невероятна притегателна сила. Поздрави!
  • Страстно и хубаво написано...!
    с обич, Ани. Това е любов...!
  • Малеее, каква страст!
  • Много Ви благодаря за милите думи
  • но, нали тази необикновеност
    трябва да се разгадае...
    страст е, необуздан !
    поздрав !

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...