5 abr 2007, 22:34

Какво си ти, любов?

  Poesía
1.1K 0 5


Какво си ти, любов?

Какво си ти, любов?
Идваш, изпепеляваш хората с магията си,
а после си отиваш...
Пристигайки, ти замъгляваш очите им...
И залъгват се те,
че спомени красиви има
и вярват в една лъжа -
че съществува любовта...
че с любимия човек всичко е по-добро и по-красиво...
Но после си отиваш
и хората разбират каква си всъщност -
една лъжа, в която вярвали са досега..
Една бездна, в която попаднали са...
И осъзнават те, че са живяли в илюзия...
И чак тогава разбират
какво всъщност „дарява” любовта -
болка и една лъжа!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катету Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е вярно в един от долните коментари пише,че трябва да си подготвен за любовта.А също мисля така смятам ,че за да изживееш всичко това,за да преодолееш болката..загубата трябва вътрешно да си се подготвил,защото ако не си и не си силен(като мен) ще ти и изключително трудно да го направиш.Разбира сеяне трябва да се пропускат моментите на радост и щастие,но поне при мен миговете в,които изпитвам болка сякаш изпъкват. 6
  • Странно чувсто е любовта-идва,завладява,изпепелява и накрая предава(както си написала) ...Дано някой ден срещнеш любовта ,в която да повярваш,да намериш човека,когото ще запомниш завинаги..човека,с когото ще бъдеш завинаги! Успех!
  • Стихчето ти е написано под емоцията на раздялата...но има и любов коята остава с хубави спомени в сърцата ни ...!!!
    Сърдечни поздрави.....напред към една нова и различна за теб истинска любов
  • Е,не само лъжа и красота ,и усмивки ,и хиляди слънца...и чудеса!
  • Да! Описала си връхлитащата ни и отиващата си стихия, на която оставаме свидетели, а любовта е социален феномен, за който се изисква подготовка и то цял живот!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...