Apr 5, 2007, 10:34 PM

Какво си ти, любов?

  Poetry
1.1K 0 5


Какво си ти, любов?

Какво си ти, любов?
Идваш, изпепеляваш хората с магията си,
а после си отиваш...
Пристигайки, ти замъгляваш очите им...
И залъгват се те,
че спомени красиви има
и вярват в една лъжа -
че съществува любовта...
че с любимия човек всичко е по-добро и по-красиво...
Но после си отиваш
и хората разбират каква си всъщност -
една лъжа, в която вярвали са досега..
Една бездна, в която попаднали са...
И осъзнават те, че са живяли в илюзия...
И чак тогава разбират
какво всъщност „дарява” любовта -
болка и една лъжа!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катету All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е вярно в един от долните коментари пише,че трябва да си подготвен за любовта.А също мисля така смятам ,че за да изживееш всичко това,за да преодолееш болката..загубата трябва вътрешно да си се подготвил,защото ако не си и не си силен(като мен) ще ти и изключително трудно да го направиш.Разбира сеяне трябва да се пропускат моментите на радост и щастие,но поне при мен миговете в,които изпитвам болка сякаш изпъкват. 6
  • Странно чувсто е любовта-идва,завладява,изпепелява и накрая предава(както си написала) ...Дано някой ден срещнеш любовта ,в която да повярваш,да намериш човека,когото ще запомниш завинаги..човека,с когото ще бъдеш завинаги! Успех!
  • Стихчето ти е написано под емоцията на раздялата...но има и любов коята остава с хубави спомени в сърцата ни ...!!!
    Сърдечни поздрави.....напред към една нова и различна за теб истинска любов
  • Е,не само лъжа и красота ,и усмивки ,и хиляди слънца...и чудеса!
  • Да! Описала си връхлитащата ни и отиващата си стихия, на която оставаме свидетели, а любовта е социален феномен, за който се изисква подготовка и то цял живот!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...