Какво сме аз и ти – две празни чаши,
изпивани от другите до капка.
Играехме стражари и апаши,
но хванаха ни болките ни в хватка.
Въжето се затегна омотано
и гърлото ни стегна до припадък.
Това сърце одавна бе голямо
и вярваше, че пътят ще е гладък.
Сега пред теб съм и се взирам
в очите ти – там има празнота...
Не искам да повярвам, но разбирам...
Животът ни убил е любовта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse