Какво сме
Какво сме аз и ти – две празни чаши,
изпивани от другите до капка.
Играехме стражари и апаши,
но хванаха ни болките ни в хватка.
Въжето се затегна омотано
и гърлото ни стегна до припадък.
Това сърце одавна бе голямо
и вярваше, че пътят ще е гладък.
Сега пред теб съм и се взирам
в очите ти – там има празнота...
Не искам да повярвам, но разбирам...
Животът ни убил е любовта.
Какво сме аз и ти – две кухи думи,
изричани от другите напразно.
Единствено спасение – съня ми –
ми шепне замъглено и неясно,
че има път, но будна не намирам
посока, във която да те диря.
Трошиците от спомени събирам...
Не стигат в тях душата си да скрия.
Сега пред мен си, но едва ли
отново ще ме видиш чисто, ясно.
Какво сме днес, кажи ми! Не разбра ли?
В сърцето ти чета с сърце, безгласно...
© Кристина All rights reserved.
