decarabia (Красимира Петровская) decarabia (Красимира Петровская)
1 24
20 nov 2007, 10:25

Какво стана?!

1.2K 1 4
Какво стана с нас... вече не зная!
Тук си, а всякаш те няма...
Една любов прекрасна, не искам да я губя аз...
Страх ме е и от самия страх, вече нищо не зная...
 
Какво стана с нас... има ли ни или не?
Обичаш ме ти още, зная!
Но не мога да приема промяната в нас...
Нещо стана с душата ми, но какво?
Нещо в мен трепти...
Някакъв страх в мен напира...

Какво стана с нас... усещаш ли?
Нещо вътре в нас шепти: Има ли любов, кажи!
Как обичаме се, а гледаме се с очакване за нещо,
а нищо никога не става...

Какво стана... защо ме е страх сега?
Не искам тебе да изгубя,
а със страх гледам в очите ти...
Обичаш ме още, нали?!
Кажи ми, моля те, кажи!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Петровская Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0