Какво стана?!
Какво стана с нас... вече не зная!
Тук си, а всякаш те няма...
Една любов прекрасна, не искам да я губя аз...
Страх ме е и от самия страх, вече нищо не зная...
Какво стана с нас... има ли ни или не?
Обичаш ме ти още, зная!
Но не мога да приема промяната в нас...
Нещо стана с душата ми, но какво?
Нещо в мен трепти...
Някакъв страх в мен напира...
Какво стана с нас... усещаш ли?
Нещо вътре в нас шепти: Има ли любов, кажи!
Как обичаме се, а гледаме се с очакване за нещо,
а нищо никога не става...
Какво стана... защо ме е страх сега?
Не искам тебе да изгубя,
а със страх гледам в очите ти...
Обичаш ме още, нали?!
Кажи ми, моля те, кажи!...
Тук си, а всякаш те няма...
Една любов прекрасна, не искам да я губя аз...
Страх ме е и от самия страх, вече нищо не зная...
Какво стана с нас... има ли ни или не?
Обичаш ме ти още, зная!
Но не мога да приема промяната в нас...
Нещо стана с душата ми, но какво?
Нещо в мен трепти...
Някакъв страх в мен напира...
Какво стана с нас... усещаш ли?
Нещо вътре в нас шепти: Има ли любов, кажи!
Как обичаме се, а гледаме се с очакване за нещо,
а нищо никога не става...
Какво стана... защо ме е страх сега?
Не искам тебе да изгубя,
а със страх гледам в очите ти...
Обичаш ме още, нали?!
Кажи ми, моля те, кажи!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Петровская Всички права запазени
