25 may 2007, 20:23

Какво стана с кралиците на бала?

  Poesía
599 0 0
Какво стана с кралиците на бала

Знаете ли какво стана с кралиците на бала?
Днес те работят като чистачки, сервитьорки,
касиерки в магазин или в бинго-зала.
Какво се случи с тях, ще попитате вие?
След тонове гланц, пудра и червило,
Човек не можеше нищо истинско да открие.

Как се разнасят менюта и сменят чинии?
Питайте някоя, която е танцувала по масите
и дни по-късно е успяла работа да открие.
Какъвто беше фалшът и целият блясък,
светлото бъдеще и лъскавите планове
още първата седмица си отидоха с трясък.

Защото
едно е да си луд и млад,
да имаш
в един ден целия свят
и тази нощ
никога не си отива, както
отиваш си ти.

Знаете ли какво става със зубърите на класа?
По цял ден на работа, изцяло скучна.
Кой би искал сега да им чуе отново гласа?
Младите юпита, затворени в кабинети,
пари да правят, но не и нови спомени.
Смятат, пишат, програмират, изследват комети...

Как едно време до сутринта са учили
за да се издигнат над всички други?
Но днес те дори не са сполучили 
и техните мигове - келнери в пицария,
раздават сандвичи, салфетки и солници
обикновен Иванчо + обикновена Мария.

Защото
едно е да си луд и млад
да имаш
в един ден целия свят
и тази нощ
никога не си отива, както
отиваш си ти.

Аз вървях сред хората,
там след десет години.
Да, вървях...
И видях, как не са открили
себе си, не са постигнали
времето си, уменията си,
а само кошмарите...

И аз видях в хората
само техните спомени.
Да, видях...
Техните жалки лица
и всички си тръгваха,
защото имаха работа
на сутринта...

Защото
едно е да си луд и млад,
да имаш
в един ден целия свят
и тази нощ
никога не си отива, както
отиваш си ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...