25.05.2007 г., 20:23

Какво стана с кралиците на бала?

592 0 0
Какво стана с кралиците на бала

Знаете ли какво стана с кралиците на бала?
Днес те работят като чистачки, сервитьорки,
касиерки в магазин или в бинго-зала.
Какво се случи с тях, ще попитате вие?
След тонове гланц, пудра и червило,
Човек не можеше нищо истинско да открие.

Как се разнасят менюта и сменят чинии?
Питайте някоя, която е танцувала по масите
и дни по-късно е успяла работа да открие.
Какъвто беше фалшът и целият блясък,
светлото бъдеще и лъскавите планове
още първата седмица си отидоха с трясък.

Защото
едно е да си луд и млад,
да имаш
в един ден целия свят
и тази нощ
никога не си отива, както
отиваш си ти.

Знаете ли какво става със зубърите на класа?
По цял ден на работа, изцяло скучна.
Кой би искал сега да им чуе отново гласа?
Младите юпита, затворени в кабинети,
пари да правят, но не и нови спомени.
Смятат, пишат, програмират, изследват комети...

Как едно време до сутринта са учили
за да се издигнат над всички други?
Но днес те дори не са сполучили 
и техните мигове - келнери в пицария,
раздават сандвичи, салфетки и солници
обикновен Иванчо + обикновена Мария.

Защото
едно е да си луд и млад
да имаш
в един ден целия свят
и тази нощ
никога не си отива, както
отиваш си ти.

Аз вървях сред хората,
там след десет години.
Да, вървях...
И видях, как не са открили
себе си, не са постигнали
времето си, уменията си,
а само кошмарите...

И аз видях в хората
само техните спомени.
Да, видях...
Техните жалки лица
и всички си тръгваха,
защото имаха работа
на сутринта...

Защото
едно е да си луд и млад,
да имаш
в един ден целия свят
и тази нощ
никога не си отива, както
отиваш си ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...