May 25, 2007, 8:23 PM

Какво стана с кралиците на бала?

  Poetry
593 0 0
Какво стана с кралиците на бала

Знаете ли какво стана с кралиците на бала?
Днес те работят като чистачки, сервитьорки,
касиерки в магазин или в бинго-зала.
Какво се случи с тях, ще попитате вие?
След тонове гланц, пудра и червило,
Човек не можеше нищо истинско да открие.

Как се разнасят менюта и сменят чинии?
Питайте някоя, която е танцувала по масите
и дни по-късно е успяла работа да открие.
Какъвто беше фалшът и целият блясък,
светлото бъдеще и лъскавите планове
още първата седмица си отидоха с трясък.

Защото
едно е да си луд и млад,
да имаш
в един ден целия свят
и тази нощ
никога не си отива, както
отиваш си ти.

Знаете ли какво става със зубърите на класа?
По цял ден на работа, изцяло скучна.
Кой би искал сега да им чуе отново гласа?
Младите юпита, затворени в кабинети,
пари да правят, но не и нови спомени.
Смятат, пишат, програмират, изследват комети...

Как едно време до сутринта са учили
за да се издигнат над всички други?
Но днес те дори не са сполучили 
и техните мигове - келнери в пицария,
раздават сандвичи, салфетки и солници
обикновен Иванчо + обикновена Мария.

Защото
едно е да си луд и млад
да имаш
в един ден целия свят
и тази нощ
никога не си отива, както
отиваш си ти.

Аз вървях сред хората,
там след десет години.
Да, вървях...
И видях, как не са открили
себе си, не са постигнали
времето си, уменията си,
а само кошмарите...

И аз видях в хората
само техните спомени.
Да, видях...
Техните жалки лица
и всички си тръгваха,
защото имаха работа
на сутринта...

Защото
едно е да си луд и млад,
да имаш
в един ден целия свят
и тази нощ
никога не си отива, както
отиваш си ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...