В тази нощ искам да пиша
за много неща,
но дали има смисъл да правя
всичко това?
Какво заслужавам на тази земя?
Кой го определя - Бог или съдба.
Съществуват ли и двете?
Поне едното от тях?
Та нали знам, че парите
правят всичко на прах.
Например, с тях
си купуваш млади тела
или променяш свойта съдба.
Всички продаваме туй, що желаем
стига цената добре да я знаем.
Наивност не броди днес по света.
Стойност си има всяка жена.
Едни я знаят, други пък - не.
Кое за мъжете днес е добре?
Да купим, да любим и после да хвърлим?
Но опитна Ева ще го направи и с нас,
вземайки всичко, що имаме в тоз' час.
Лед, като този, топи се с пари,
но няма да имаш ти слънчеви дни.
Ако й се наситим първи - за нас е добре,
но после какво става с нейното сърце?
Човек е тя, а не само тяло
по захлас или сметка
на теб се отдало.
Любовта, казват, давала крила.
А ако си "почти зрял" и имаш деца?
На този свят кой казва:
- Този - може! Тоз' - не!
Чувството твое кой може да спре?
Но ако усетиш, обаче, айсберг отсреща?
Или видял си друго слънце насреща,
но нея не можеш ти забравиш?
С твойто сърце какво ще направиш?
А слънце тъй рядко се среща на тоз свят,
защото човек трябва с него да е богат,
преди да излъчи към друг светлина.
И ако тя е към тебе, нямаш ти право
това сърце да нараниш само защото
друга те е оставила в болка и мрак.
Слънцето си длъжен ти да запазиш,
но недей и айсберга сега да намразиш.
Всяка по своему нещастна е днес,
мислейки, че сама може да пази
своята чест.
А тя при жените се лесно
отнема чрез "любов"
или приказки, пълни с лъжи
и от завист родени.
Но аз исках да науча
какво заслужавам на тази земя.
Мога ли друга аз да обичам,
без Слънцето да нараня?
Не! Не може да стане това!
Не ще създам венец от лъжи -
той Слънцето ще нарани
и защото съзнавам,
че на Земята ледове много,
но вече слънца други
не ще имам в този живот.
Но много говорих.
Трябва да спирам.
Защо всичко написах
аз не разбирам.
Все пак...не искам да зная© Вили Тодоров Todos los derechos reservados