Apr 13, 2006, 11:08 PM

КАКВО ЗАСЛУЖАВАМ НА ТАЗИ ЗЕМЯ

  Poetry
774 0 6

 

В тази нощ искам да пиша
за много неща,
но дали има смисъл да правя
всичко това?
Какво заслужавам на тази земя?
Кой го определя - Бог или съдба.
Съществуват ли и двете?
Поне едното от тях?
Та нали знам, че парите
правят всичко на прах.
Например, с тях

си купуваш млади тела
или променяш свойта съдба.

Всички продаваме туй, що желаем
стига цената добре да я знаем.
Наивност не броди днес по света.
Стойност си има всяка жена.
Едни я знаят, други пък - не. 
Кое за мъжете днес е добре?
Да купим, да любим и после да хвърлим?
Но опитна Ева ще го направи и с нас,
вземайки всичко, що имаме в тоз' час.
Лед, като този, топи се с пари,
но няма да имаш
ти слънчеви дни.
Ако й се наситим първи - за нас е добре,
но после какво става с нейното сърце?
Човек е тя, а не само тяло
по захлас или сметка
на теб се отдало.

Любовта, казват, давала крила.
А ако си "почти зрял" и имаш деца?
На този свят кой казва:
- Този - може! Тоз' - не!
Чувството твое кой може да спре?
Но ако усетиш, обаче, айсберг отсреща?
Или видял си друго слънце насреща,
но нея не можеш ти забравиш?
С твойто сърце какво ще направиш?

А слънце тъй рядко се среща на тоз свят,
защото човек трябва с него да е богат,
преди да излъчи към друг светлина.

И ако тя е към тебе, нямаш ти право
това сърце да нараниш само защото

друга те е оставила в болка и мрак.
Слънцето си длъжен ти да запазиш,
но недей и айсберга сега да намразиш.

Всяка по своему нещастна е днес,
мислейки, че сама може да пази
своята чест.
А тя при жените се лесно

отнема чрез "любов"
или приказки, пълни с лъжи
и от завист родени.
Но аз исках да науча
какво заслужавам на тази земя.
Мога ли друга аз да обичам,
без Слънцето да нараня?

Не! Не може да стане това!
Не ще създам венец от лъжи -
той Слънцето ще нарани
и защото съзнавам,

че на Земята ледове много,
но вече слънца други
не ще имам в този живот.
Но много говорих.

Трябва да спирам.
Защо всичко написах

аз не разбирам.

Все пак...не искам да зная
къде и с кого,
но боли ме сърцето...
Мисля, зная защо...

Тази нощ писах
за различни неща.
Ще ми каже ли някой
дали има смисъл това?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пиши поне до момента, в който не усетиш , че е дошла твоята спирка...
  • Благодаря на всички за отделеното време да го прочетете и да споделите мнението си! Аз не зная, не съм уверен дали има смисъл. Освен само като да споделиш нещо с непознати, като по време на моето детство хората споделяха съкровенни неща в купетата на влаковете. След това се разделяха, слизайки на своята спирка...
  • Отново чудесно изпълнение!Поздрав!
  • Великолепно! Силно! 6!
  • Естествено , че има !
    Пиши още!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...