Каквото имам давам го, без жал
Припомни го фонтанът и на мен,
миг, в който тъй се смя, че бе заплакал,
в един горещ и слънчев юлски ден,
направих във водата му спектакъл.
Да съм била на пет, или на шест,
нормално луда, ненормално дръзка,
но помня всичко, сякаш става днес,
сълза ли е? Фонтанът пак ме пръска...
И чувам още маминия смях:
—"Ще ме побъркаш! Мокра си до кости!"
Спестеният по чудо пак пердах,
очите на обърканите гости.
Каквото имам давам го, без жал,
да мога днес лудетина да стана
и да си спомни колко се е смял,
до съ̀лзи с мойте пакости фонтана...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
