Каквото имам давам го, без жал
Припомни го фонтанът и на мен,
миг, в който тъй се смя, че бе заплакал,
в един горещ и слънчев юлски ден,
направих във водата му спектакъл.
Да съм била на пет, или на шест,
нормално луда, ненормално дръзка,
но помня всичко, сякаш става днес,
сълза ли е? Фонтанът пак ме пръска...
И чувам още маминия смях:
—"Ще ме побъркаш! Мокра си до кости!"
Спестеният по чудо пак пердах,
очите на обърканите гости.
Каквото имам давам го, без жал,
да мога днес лудетина да стана
и да си спомни колко се е смял,
до съ̀лзи с мойте пакости фонтана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
