Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
14 сент. 2023 г., 18:50

Каквото имам давам го, без жал 

  Поэзия » Другая
374 3 11

Припомни го фонтанът и на мен,
миг, в който тъй се смя, че бе заплакал,
в един горещ и слънчев юлски ден,
направих във водата му спектакъл.

 

Да съм била на пет, или на шест,
нормално луда, ненормално дръзка,
но помня всичко, сякаш става днес,
сълза ли е? Фонтанът пак ме пръска...

 

И чувам още маминия смях:
—"Ще ме побъркаш! Мокра си до кости!"
Спестеният по чудо пак пердах,
очите на обърканите гости.

 

Каквото имам давам го, без жал,
да мога днес лудетина да стана
и да си спомни колко се е смял,
до съ̀лзи с мойте пакости фонтана...

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Бени!
  • Чудесна си, Наде!
  • Благодаря ви, момичета! Дребно, но вредно, казват за мен в Сърбия.
  • Щастливи детски спомени в красива поезия
  • Люлки и захарен памук значи поне мислено и аз съм била там, където и ти
  • Благодаря ви! Лили познай кой днес се качи на всички люлки на панаира и яде захарен памук? Връстниците ми на бира и мръвки налитат...
  • Който с какъвто характер се роди, такъв и е докрай, Наде! Огнена си във всичко,дори във водата! А заглавието ми напомня стих на Надежда Захариева, от който помня само това:
    "Любов е раздаваш душата си без жал
    и мигом да забравиш кому какво си дал"
    Без да го бях чела, това беше моя девиз в живота1 Вече сме две, с теб!
  • Това е да си дете да си палав щурчо, да си играеш с това което имаш под ръка, от нищото дори да си измисляш игра - да си играеш с фонтана, да си играеш и да танцуваш с дъжда, да скачаш в локвите, да се люлееш в небесата, да разпознаваш форми в облаците, да рисуваш и създаваш нови светове. Да виждаш отвъд нещата, това което другите не виждат. Да бъдеш щастлив и свободен, какъв дар е да си останеш дете…
    Благодаря ти, Наде за този стих, припомни ми всичко това и се развълнувах. Всъщност и сега не съм по-различна, още съм си същото дете. Последните дни на морето си играех с вълните и за мен нямаше по-голямо щастие от това.
  • Много е хубаво, Наде!
  • Утеха ли, Мини? 🙂 Онова щуро момиченце още живее в мен. Благодаря ти!
  • Но са ти останали спомените от детството, в които всеки от нас намира утеха! Хубав стих Наде!
Предложения
: ??:??