Боли ме от празни въздишки.
От лукави и хитри очи.
От лъвове дето са мишки
и дълбаят във чисти души.
Боли ме от хорските думи -
изтървани от парк зверове.
От изстреляни в мрака куршуми.
Тъй ненужни за мен бесове.
Боли от залостени порти.
От прозорци със щори, кафез.
От съвети, изтъркани прози.
Как да дишаш. Какъв да си днес.
Боли ме от хладни прегръдки.
От сърца закърнели и зли.
От следите на калните стъпки.
Някой минал през теб и се скрил.
Боли ме щом няма човечност.
Надпревари са висшата цел.
Кръвта ни когато е течност.
И без съвест, когато си взел.
Боли ме... Но как да съм друга...
Да те мразя... За чий интерес?!
На гърба татуирах си - "Луда".
Щом си тръгна, да го прочетеш.
© Виолета Todos los derechos reservados