Какъв да си днес
Боли ме от празни въздишки.
От хитри, лукави очи.
От лъвове, дето са мишки,
дълбаещи в чисти души.
Боли ме от хорските думи -
избягали в парк зверове.
От гръмнати в мрака куршуми.
Тъй ненужни за мен бесове.
Боли от залостени порти.
Прозорци с решетки – кафез.
Съвети в изтъркани прози
ти дават какъв да си днес.
Боли ме от хладни прегръдки.
От зли, закърнели сърца.
Боли ме от калните стъпки.
На хора с прикрити лица.
Боли ме щом няма човечност.
И гонки са висшата цел.
Кръвта ни когато е течност.
Без съвест, когато си взел.
Боли ме... Но как да съм друга...
Да мразя... За чий интерес?!
Гърба татуирах си – "Луда".
Щом тръгна, да го прочетеш.
© Виолета All rights reserved.
