ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
8 jun 2011, 11:14

Какъв стъклопис!

1.3K 0 9

Какъв стъклопис!

Аз не заключвам... Ти пък - остана...
Целия свят са скрили косите ти.
Ръцете, по тебе, пеят: - Осанна!
Устни във устни... изхапани... впити...

Нищо не свети. Толко е тъмно.
Колко си вкусна! Стегнато тяло...
Аз от гърдите ти падам по стръмното...
Ти пък си Феникс, политнала цялата...

Цяла Вселена усещам на пипане.
Нежният мъх... На дете аромата...
Ти земетръсно ме сещаш... До хлипане...
Дългата нощ е грешна и свята.

Вече се съмва. Стоиш до джамлъка.
Гола. Димяща. Какъв стъклопис!!!
Цигара припалвам. Болят ме разлъките.
Сърцето се пръсна по белия лист...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0