Какъв стъклопис!
Какъв стъклопис!
Аз не заключвам... Ти пък - остана...
Целия свят са скрили косите ти.
Ръцете, по тебе, пеят: - Осанна!
Устни във устни... изхапани... впити...
Нищо не свети. Толко е тъмно.
Колко си вкусна! Стегнато тяло...
Аз от гърдите ти падам по стръмното...
Ти пък си Феникс, политнала цялата...
Цяла Вселена усещам на пипане.
Нежният мъх... На дете аромата...
Ти земетръсно ме сещаш... До хлипане...
Дългата нощ е грешна и свята.
Вече се съмва. Стоиш до джамлъка.
Гола. Димяща. Какъв стъклопис!!!
Цигара припалвам. Болят ме разлъките.
Сърцето се пръсна по белия лист...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
