Кал
Заоблени върхове - покрити с горска козина,
тъмен полумрак над пустите скали,
и сухи мрачни стъкове, не растения,
зелената пътека се запали и стопи.
А самотният дънер - плачеше, отвътре беше кух,
пропит в ръждива сянка и тъмно-черен вал,
бледнееше реката, а в нея синкав дух,
с ръце кафяви от лепкавата кал.
И небето бе облечено - в син карибски цвят,
дъждът дойде неканен - прогони тишината,
а въздухът миришеше на билков аромат -
и очите му блестяха дори в тъмнината.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Димчев Todos los derechos reservados
/, но стихът е посветен, имай уважение към адресата...
