Кал
Заоблени върхове - покрити с горска козина,
тъмен полумрак над пустите скали,
и сухи мрачни стъкове, не растения,
зелената пътека се запали и стопи.
А самотният дънер - плачеше, отвътре беше кух,
пропит в ръждива сянка и тъмно-черен вал,
бледнееше реката, а в нея синкав дух,
с ръце кафяви от лепкавата кал.
И небето бе облечено - в син карибски цвят,
дъждът дойде неканен - прогони тишината,
а въздухът миришеше на билков аромат -
и очите му блестяха дори в тъмнината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
/, но стихът е посветен, имай уважение към адресата...
