Калем за безсъние

15 jul 2013, 22:41

Poesía

730 0 7

---

Животът ми струи — престъпно кратък.
Зад мен остана младият ми смях.
Децата са божествената пратка,
която разпечатах със замах —

но още неразвързала сезала,
годините им дадоха криле
и литнаха под слънчевите зали,
понесли от сърцето ми калем.

Защо не спя? — в очакване се питам.
Ответът е един и същ, такъв —
в забързания и безмълвен ритъм
покой не сеща майчината кръв.

---

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2013-07-31T14:51:40+03:00

Млада си, млада. Само дето твоята младост е малко по-зряла от тяхната. Което е хубаво.
sinoptic (Красимир Трифонов)

2013-07-16T19:23:33+03:00

Животът ми струи — престъпно кратък.
Зад мен остана младият ми смях.
Браво за стиха!
plamen-p (Пламен Порчев)

2013-07-16T14:31:12+03:00

Браво за стихотворението!
Ilis (Алина Стоянова)

2013-07-16T10:32:47+03:00

„Децата са божествената пратка...“
Чудесно!
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

2013-07-16T10:13:01+03:00

Поздравления!
Чудесен стих!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-07-16T09:02:44+03:00

Децата са божествената пратка,
която разпечатах със замах

Чудесно казано!Поздрав!
M1234567891 (Миночка Митева)

2013-07-16T06:12:53+03:00

Калем от сърцето си сме оставили у децата и безсънието ни никога няма да спре!Хареса ми!