Jul 15, 2013, 10:41 PM

Калем за безсъние

Poetry

837 0 7

---

Животът ми струи — престъпно кратък.
Зад мен остана младият ми смях.
Децата са божествената пратка,
която разпечатах със замах —

но още неразвързала сезала,
годините им дадоха криле
и литнаха под слънчевите зали,
понесли от сърцето ми калем.

Защо не спя? — в очакване се питам.
Ответът е един и същ, такъв —
в забързания и безмълвен ритъм
покой не сеща майчината кръв.

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Млада си, млада. Само дето твоята младост е малко по-зряла от тяхната. Което е хубаво.

2013-07-31T14:51:40+03:00
sinoptic (Красимир Трифонов)

Животът ми струи — престъпно кратък.
Зад мен остана младият ми смях.
Браво за стиха!

2013-07-16T19:23:33+03:00
plamen-p (Пламен Порчев)

Браво за стихотворението!

2013-07-16T14:31:12+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

„Децата са божествената пратка...“
Чудесно!

2013-07-16T10:32:47+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Поздравления!
Чудесен стих!

2013-07-16T10:13:01+03:00