На стената календарът

отънял е вече.

Само лист му е останал,

ето, погледнете.

Пооскубахме го доста

през изтеклата година.

Чудно е, че и това остана

в тая тежка карантина.

Фойерверки, пожелания

в новогодишната нощ.

Вместо подарък – изпитания

изсипа коледният кош.

После пролетна надежда…

Живот на заб(р)авен каданс…

Напук - лятна фиеста,

море и… тъжен маскен бал.

Есенният листопад орони

вярата, надеждата.

И вместо шапки… „корони“ 

нахлузи на зимата, снежната.

На последния, оцелелия лист

танцуват уж празнични дати    

в цвят червено - сребрист

на дистанция, в малки квадрати. 

История всеки си има

в тези дванадесет листа.

Изпитанието захвърлям в архива

на отминалата наша година!

Искам нов календар! С картини

без маска и с открито лице!

Без листове, отбелязани с карантини,

а на всеки от тях – огромно сърце!