3 дек. 2020 г., 21:26

Календар за 2020 г.

421 0 0

На стената календарът

отънял е вече.

Само лист му е останал,

ето, погледнете.

 

Пооскубахме го доста

през изтеклата година.

Чудно е, че и това остана

в тая тежка карантина.

 

Фойерверки, пожелания

в новогодишната нощ.

Вместо подарък – изпитания

изсипа коледният кош.

 

После пролетна надежда…

Живот на заб(р)авен каданс…

Напук - лятна фиеста,

море и… тъжен маскен бал.

 

Есенният листопад орони

вярата, надеждата.

И вместо шапки… „корони“ 

нахлузи на зимата, снежната.

 

На последния, оцелелия лист

танцуват уж празнични дати    

в цвят червено - сребрист

на дистанция, в малки квадрати. 

 

История всеки си има

в тези дванадесет листа.

Изпитанието захвърлям в архива

на отминалата наша година!

 

Искам нов календар! С картини

без маска и с открито лице!

Без листове, отбелязани с карантини,

а на всеки от тях – огромно сърце!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...